Ибупрофен принадлежи към група лекарства, наречени нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Тяхното действие се изразява в намаляване на болката и възпалението, както и в понижаване на повишената температура.

Милофен се прилага за облекчаване на лека до умерена болка при:

• Главоболие, включително мигренозно главоболие

• Болка с локализация в лумбо-сакралната област

• Невралгична болка

• Първична дисменорея

• Зъбобол

• Ревматична и мускулна болка

Прилага се за понижаване на телесната температура при фебрилни състояния.

Дозировка

Възрастни и деца над 12 години

Начална доза 200 – 400 mg еднократно и впоследствие при необходимост 200 mg през 4 до 6 часа.

Максималната дневна доза не трябва да превишава 1200 mg.

Деца от 6 до 12 години

Децата на възраст 6 до 9 години: 200 mg 1 до 3 пъти дневно през интервал от 4 до 6 часа, като максималната дневна доза не трябва да превишава 600 mg.

Деца на възраст 10 до 12 години: 200 mg 1 до 4 пъти дневно през интервал от 4 до 6 часа, като максималната дневна доза не трябва да превишава 800 mg.

При деца на възраст от 6 до 12 години или юноши от 12 до 18 години: в случай, че е необходимо този лекарствен продукт да се приема повече от 3 дни или ако симптомите на детето се влошат, трябва да се потърси съвет от лекар.

Лица в старческа възраст:

Всички НСПВС трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти в старческа възраст, поради повишена склонност към развитие на нежелани лекарствени реакции, включително повишен риск от кръвоизлив, перфорация и улцерация на стомашно-чревния тракт.

С оглед намаляване на риска от нежелани реакции и при необходимост от лечение, продуктът трябва да се използва в най-ниската ефективна доза и да се прилага за възможно най-кратък период от време.

Пациенти в увредена чернодробна функция:

При пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане, ибупрофен трябва да се прилага в максимално ниска ефективна доза и за възможно най-кратък период от време, необходим за овладяване на клиничната симптоматика.

Необходим е съпътстващ контрол на лабораторните показатели за чернодробна функция.

Пациенти в увредена бъбречна функция:

При пациенти с лека до умерена степен на бъбречно увреждане, ибупрофен трябва да се прилага в максимално ниска ефективна доза и за възможно най-кратък период от време, необходим за овладяване на клиничната симптоматика.

Необходим е съпътстващ контрол на лабораторните показатели за бъбрчна функция.