От вековните дъбови и борови гори на територията на Странджа, Стара планина, Родопите и Средна гора.

Мановият мед се получава от сладкия безцветен сок „мана“ ( медена роса) по иглолистните и широколистните дървета. Времето през което пчелите събират маната е около два месеца и започва от средата на лятото, когато вече няма нектар.

Този рядък вид мед е тъмен на цвят, със средна сладост, специфичен аромат и гъста консистенция. Изключително богат на минерали, аминокиселини, както и на олигозахариди в сравнение с останалите видове мед. Специфичната влажност, както и особеностите на климата и почвите, допринасят българският манов мед да се счита за един от най-качествените и чисти в света.